"Опечалени семейства, всички вие, сродници и приятели.
Всеки от нас има някой близък и обичен, който не е вече тук.
Колкото и късно Бог да призове някой от нас, роднините му, близките му, приятелите му, тези, които го обичат, (а и той самият) ще смятат, че е рано.
Ние в църквата винаги казваме, че те отиват на много добро място. И сега, като погледнем, от една страна живеем в едно материално благополучие, но от друга страна, сякаш сме далеч от другото благополучие. Трудно се живее, когато хората са достойни, когато са почтени, когато се стремят към радост и умножаване на доброто.
Добре е това, че никой от нас не знае часа, в който ще бъде призован. Затова трябва да се приготвяме овреме. И изненада винаги ще бъде, защото колкото и да се подготвяме, колкото и да “трупаме” добри дела, да гледаме да живеем в хармония с близки и далечни, все си мислим, че има още време, за да се довършат някои неща. И когато изпращаме нашите близки и както казах рано, забравяме да помислим и за себе си: че трябва винаги да имаме пред очи това: има хора, които не вярват в Бога, не вярват в задгробния живот, но те пък искат да оставят име в тоя свят, хората да ги помнят. И затова ние завършваме всяко опело и панихида с: “Вечна да бъде паметта им!”. Именно това забравяме, че когато казваме “вечна да бъде паметта”, ние се задължаваме действително да пазим тази памет, да продължаваме онзи дух, доброто, което са сторили да продължаваме да го умножаваме.
Нека такива случаи не ни карат, да се замисляме само върху това: достатъчно ли направих за онези, които не могат да направят нищо за себе си, да си помисляме дали изпълнихме своя дълг! Няма млади хора тука, всички сме млади, де… но от най-младите вече не се чува за дълг, чува се за задължения, които държава и права като те имат към тях. Трябва бавничко, но сигурно да им влеем малко мъдрост да разберат, че ако ние не продължаваме делото на нашите предци, а те не са само майка и баща, баба и дядо, те са хи-и-и-иляди години назад! Всеки един от нас е произлязъл някъде от преди хиляди години, иначе няма откъде да е дошъл, че сме НАСЛЕДНИЦИ НА ТОЗ ЖИВОТ, а не последните и окончателни консуматори на него!
Бог да прости починалите!
Като казваме, те отиват или са отишли, или се възнасят към един по-добър свят. Нека съжалението за това, че ги няма при нас, да не е егоистично, по модела: “На кого ме оставяш?”, а да ни липсват със своето присъствие, със своята мъдрост, с това, което са ни давали винаги, и Господ на нас е дал. Помнете доброто и го съхранявайте, и го движете напред! Да бъде вечна паметта им!
Бог да прости починалите, а всички нас да помилва! Амин!"
Тивериополски епископ Тихон, благословител и духовен надзорник на служението на Доброволците на Свв. Георги
Comments